100 туристически обекта

национални туристически обекта на България

Категории

Печат 82

публикувано от на 27.02.2017

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Село Скравена се намира в Западна България в община Ботевград. Простира се на двата бряга на река Бебреш, като по-голямата част от него се нарича „селото”, а тази част, която е на левия бряг на реката – „Паланката”. Местността е равнинна, а в землището и се сливат реките Бебреш, Церовица, Тръстеник и Калница. През Скарена минава пътят София – Плевен – Русе – Варна.

Скравена
В близост до селото се издига хълмът Медвен, наречен така, защото винаги е бил медодайна зона. От столетия там е имало много пчели, заради растялото някога там медоносно дърво. Днес то е изчезнало напълно.
Климатът в Скравена е много суров – зимата е дълга, студена и снежна, а лятото горещо и сухо. Но е благоприятен за развитието на селското стопанство и най-вече за зърнените култури.

Историческо минало на Скравена

Смята се, че днешното селище е образувано от потомци на старото селище Грамаде. Името Скравена нашумява, покрай появилите се данни за комунистически концлагери. Началото на 60-те години на миналия век там е съществувал женски концлагер, наричан по онова време ТВО. Голя част от лагерничките, които са оцелели са убити по-късно, поради опасноста да свидетелстват по делото за лагерите. Все още не е построен техен паметник, но местните се надяват това скоро да се случи.

Забележителности в Скравена

Най-популярната забележителност в селото също е свързана с трагични събития, но пази светлата памет на четниците на Ботев и ежегодно събира много туристи от страната, които искат да отдадат полагаемата чест. „Паметник-костница на Ботевите четници” се намира в центъра на селото и е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Печат № 82 може да се вземе както от Читалището, така и от информационния център, който е разположен в центъра на площада пред костницата, която пази черепите на 10 от Ботевите четници, намерили смъртта си при разгрома на четата си в Рашов дол. Пагубните събития покрай Ритлите от 2 юни 1876 година са обезсмъртени и до днес местните съхраняват славата на геройско загиналите ни борци за Свобода. След трагичните събития, на 3 юни, цялото село на Скравена било изкарано да присъства на шествието на башибозука, носещ забитите на кол глави на четниците. Още през същия ден първенците на селото успели да ги откупят и погребали в двора на църквата. 54 години по-късно тленните останки са изровени и изложени в църквата. През 1982 година са преместени в специално изградената костница за да може всеки да отдаде дължимото им.

манастир Свети Николай в Скравена

Други забележителности в Скравена на манастирите „Свето Преображение” и „Свети Николай”, който също е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България, отново под номер 82. Намира се на 2 км и половина от селото, в местността Градището. Исторически сведения за него много няма. Построяването му е датирано по време на Втората Българска държава, като се смята, че е разрушаван многократно и през XV век престава да съществува. През 40-те години на XX век при археологически разкопки са открити основите на манастирския храм и няколко години по-късно започва възстановяването му. Днешната черква е издигната върху основите на някогашния храм. Днес е действащ, а храмовият му празник се чества на 6 декември.

Печат 93

публикувано от на 28.01.2013

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Националният парк-музей Шипка представлява експозиция на открито. Съдържа 26 паметника, разположени на над 1200 хта. По своето същество представляват възстановки на сцени от българското опълчение и руските войски, които са защитавали Шипченския проход по време на руско-турската война. Строежите започнали през 1878 година.

Най-голям и внушителен е паметника на Свободата, открит през 1934 година на върха. Представлява огромна скулптура на връх Шипка, издигнат също във връзка с драматичните събития по време на руско-турската война. Увековечава подвига на падналите за свободата на България и носи спомен и почитание за храбрите войни!

парк-музей Шипка

Шипка

…на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,…

Научете и за другите забележителности в България.

Печат 96

публикувано от на 7.01.2013

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Историко-археологически резерват „Плиска”

На 30-тина км от Шумен, в близост до сегашния град Плиска, се намира първата българска столица основана от кан Аспарух. Функционира като такава над 200 години, докато цар Симеон I не я премества в Преслав.

Историко-археологически резерват „Плиска”

Археологическите проучвания откриват останки от ”вътрешен” и „външен” град. Намерени са основите на Малък дворец, тронна палата, черква и езически храм, водохранилище и жилищни постройки, както и Голяма базилика навътре от входните стени.

Плиска - дворецаДнес всичко това е организирано като музей на открито, като част от постройките са частично реставрирани. Находките от времето, в което Плиска е била столица са оформени в музейна експозиция, която представя бита и духовната култура на жителите на първата българска столица.

Печатът се намира на входа на резервата, който е отворен за посетители всеки ден без почивка. През лятото работи от 8.30 – 19.00 ч., а зимата: 8.30 – 17.00 ч.

Печат 97

публикувано от на 2.01.2013

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Археологически резерват Мадара

Историческата забележителност представлява изсечено в скалите изображение на кан Тервел, който е върху коня си. Каменната възстановка на българския владетел е в реален размер, а мястото на което е запазено скалното изображение открива страхотна панорама и може да се види от далеч. В едната ръка кан Тервел държи копие, а с другата здраво е хванал юздите на коня си. Цялостната композиция изобразява величието на владетеля и овековечава триумфите му.

мадарския конник

мадарски конник

За да видите археологическо-историеската забележителност, трябва да следвате кафявите табелки: “Мадарски конник”. Ще стигнете паркинг, който се намира при касата, от където може да вземете и своя печат. Там има предвиден и далекоглед, на който ако пуснете монета ще Ви даде възможност да видите доста приближено скалния конник. Но ако това не Ви е достатъчно и желаете да видите отблизо каменната скулптура, трябва да изкачите стотина стълби, които ще Ви отведат на площадката под барелефа.

http://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/01/Madarski_Konnik_3.jpg

http://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/01/Madarski_Konnik_2.jpg

http://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/01/Madarski_Konnik_4.jpg

http://zabelejitelnosti.info/wp-content/uploads/2012/01/Madarski_Konnik_1.jpg

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА МАДАРСКИЯ КОННИК.

РАЗГЛЕДАЙТЕ СНИМКИ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТТА.

Печат 98

публикувано от на 27.12.2012

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Национален историко-археологически резерват и музей Велики Преслав

Крепостни стени на Велики Преслав

Крепостни стени на Велики Преслав

Велики Преслав е втората българска столица, възниква още по времето на кан Омуртаг, който е изградил селището като военен лагер. По времето на управлението на цар Симеон Велики българската столицата се премества от Плиска в Преслав за да се увековечи величието на България по време на Златния Век.

Преслав е построен със същата конструкция, както и дотогавашната столица Плиска. Портите, кулите, стените – всичко е същото, но по-добре укрепено, по-грандиозно и стилно, показва възхода на българската държава по онова време. Цар Симеон превърнал това място в най-величествения град в цяла Европа по време на тази епоха.

Най-добрите писатели живеели и работели там, благодарение на което днес черпим безкрайно много информация за живота, който са водели прадедите ни във един от най-великите моменти за държавата ни. Там творили Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Кузма.

Разкопки на територията на резервата

Разкопки на територията на резервата

Днес Велики Преслав е частично реставриран и превърнат в туристическа забележителност, където ежегодно стотици българи и гости на страната посещават културно-историческия резерват за да опознаят една Велика държава. На територията на комплекса са открити и укрепени десетки паметници. Организирана е музейна експозиция, където са изложени оригинални старобългарски и старовизантийски произведения на изкуството. Там посетителите могат да видят иконата на Св. Теодор, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

 БЪЛГАРСКИТЕ СТОЛИЦИ