100 туристически обекта

национални туристически обекта на България

Категории

Печат 82

публикувано от на 27.02.2017

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Село Скравена се намира в Западна България в община Ботевград. Простира се на двата бряга на река Бебреш, като по-голямата част от него се нарича „селото”, а тази част, която е на левия бряг на реката – „Паланката”. Местността е равнинна, а в землището и се сливат реките Бебреш, Церовица, Тръстеник и Калница. През Скарена минава пътят София – Плевен – Русе – Варна.

Скравена
В близост до селото се издига хълмът Медвен, наречен така, защото винаги е бил медодайна зона. От столетия там е имало много пчели, заради растялото някога там медоносно дърво. Днес то е изчезнало напълно.
Климатът в Скравена е много суров – зимата е дълга, студена и снежна, а лятото горещо и сухо. Но е благоприятен за развитието на селското стопанство и най-вече за зърнените култури.

Историческо минало на Скравена

Смята се, че днешното селище е образувано от потомци на старото селище Грамаде. Името Скравена нашумява, покрай появилите се данни за комунистически концлагери. Началото на 60-те години на миналия век там е съществувал женски концлагер, наричан по онова време ТВО. Голя част от лагерничките, които са оцелели са убити по-късно, поради опасноста да свидетелстват по делото за лагерите. Все още не е построен техен паметник, но местните се надяват това скоро да се случи.

Забележителности в Скравена

Най-популярната забележителност в селото също е свързана с трагични събития, но пази светлата памет на четниците на Ботев и ежегодно събира много туристи от страната, които искат да отдадат полагаемата чест. „Паметник-костница на Ботевите четници” се намира в центъра на селото и е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Печат № 82 може да се вземе както от Читалището, така и от информационния център, който е разположен в центъра на площада пред костницата, която пази черепите на 10 от Ботевите четници, намерили смъртта си при разгрома на четата си в Рашов дол. Пагубните събития покрай Ритлите от 2 юни 1876 година са обезсмъртени и до днес местните съхраняват славата на геройско загиналите ни борци за Свобода. След трагичните събития, на 3 юни, цялото село на Скравена било изкарано да присъства на шествието на башибозука, носещ забитите на кол глави на четниците. Още през същия ден първенците на селото успели да ги откупят и погребали в двора на църквата. 54 години по-късно тленните останки са изровени и изложени в църквата. През 1982 година са преместени в специално изградената костница за да може всеки да отдаде дължимото им.

манастир Свети Николай в Скравена

Други забележителности в Скравена на манастирите „Свето Преображение” и „Свети Николай”, който също е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България, отново под номер 82. Намира се на 2 км и половина от селото, в местността Градището. Исторически сведения за него много няма. Построяването му е датирано по време на Втората Българска държава, като се смята, че е разрушаван многократно и през XV век престава да съществува. През 40-те години на XX век при археологически разкопки са открити основите на манастирския храм и няколко години по-късно започва възстановяването му. Днешната черква е издигната върху основите на някогашния храм. Днес е действащ, а храмовият му празник се чества на 6 декември.

Печат 83

публикувано от на 21.10.2016

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Град Смолян е разположен в Родопите на 1 035 метра средна надморска височина. Заема голяма част от котловината на река Черна, като е застроен в линейна форма, по поречието и. Формиран е като град през 1960 година със сливането на селата Смолян, Райково и Устово, които днес са най-големите му квартали. Според археолозите и направените от тях разкопки след Освобождението Смолян е бил административен център, Райково е било търговски център, а Устово – занаятчийски.

Смолян е общински и областен град. Там живеят почти 30 000 души, което го подрежда на последно място по брой население сред областните. Тази тенденция се е формирала при обезлюдяването на града поради миграционните процеси след 1989 г. и последвалата безработицата.

 Името му идва от славянското племе смоляни, които населявали района още от античността. Според Херодот този район е бил населен с траки от дълбока древност - около 2500 – 3000 години преди началото на нашето летоброене. Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище на Дионисий било издигнато на високия връх Зилмисос. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

Забележителности в Смолян

В град Смолян има 7 православни храма, най-известният е катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“, който е вторият по големина в България след храм-паметник “Свети Александър Невски” в столицата.

катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“

катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“

Днес районът около град Смолян е предпочитана туристическа дестинация, особено през летните месеци. Предлага множество възможности за разнообразни приключения и почивка сред красивата родопска природа. Инициативата на местните хора са превърнали целият този пограничен район от „забравена земя” в място за незабравима лятна почивка.

Исторически-музей-Смолян

Етнографска изложба в Исторически музей

Печат 83 може да се вземе от регионалния исторически музей или планетариума, разположени в центъра на града. Музеят с достойнство носи името на своя основател Стою Шишков. Провежда политиката по издирване, изучаване, опазване и популяризиране движимите паметници на историята, бита и културата на Среднородопския край. Съхранява уникални колекции, показващи цялото културно многообразие и хилядолетните традиции. Разполага с постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни”.

Планетариум

Вече повече от 40 години в Смолян се намира най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България. В него се извършва разностранна образователна дейност. Работи с ученици на всякаква възраст под различни форми. разработени много учебни програми, свързани с изучавания в училище материал по астрономия, физика, география. В него работят и ученици със засилен интерес в астрономията.

Планетариумът извършва и засилена изследователска дейност. От над 20 години се извършва ежедневен слънчев патрул – правят се зарисовки и фотографии на слънчевите петна. Планетариумът работи активно и по визуалното и фотографично документиране на всички лунни и слънчеви затъмнения и други интересни астрономични явления, видими от територията на нашата страна.

За популяризиране на множеството събрана астрономическа информация в Планетариума е изградена звездната зала, която представят повече от 50 програми: обзорни и тематични за широката аудитория, множество учебни сеанси, а за най-малките - програми-приказки. Всичко това се предлага на 6 чужди езика. Цикъл от специални програми – музикални и поетични- допълват многообразието от звездни спектакли.

Печат 84

публикувано от на 20.12.2014

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Пампорово

Pamporovo-1

Планинският курорт Пампорово е разположен в сърцевината на Родопите на 1650 м надморска височина, в подножието на връх Снежанка. Заема от територията на община Смолян и на община Чепеларе. Намира се на около 220 км от София, 85 км южно от Пловдив и 15 км северно от Смолян. Климатът в района се отличава с мека зима, в която има над 100 слънчеви дни. Курортът се нарежда на първо място по слънчеви дни сред всички планински курорти в България. Средната годишна температура е 5,5°С.

Най-желана туристическа дестинация е Пампорово през зимните месеци, защото курортът е пригоден предимно за ски спортовете. Почти всички ски писти започват от връх Снежанка, като тяхната надморска височина е между 1926 м до 1400 м. Туристическият сезон започва през декември и продължава почти до края на април.

Заради красивата природа областта се посещава от запалени туристи и през летните месеци. Връх Снежанка е измежду Стоте национални туристически обекта България. Печатът е в хижа “Студенец”.

Връх Снежанка

snejanka-1-vrahРодопският връх е разположен на 15 км от град Смолян и е висок 1926 м – най-високият връх в района на курорта Пампорово и рида Букова планина. На върха е изградена телевизионна кула с височина 156 метра (2082 н.м). Най-отгоре на високата постройка е изградено кафе-панорама с чудесен изглед към цялото околие. Там всеки турист може да се качи с асансьора на комплекса и да се наслади на невероятната природа на Родопите. Кафето разполага с овална тераса, от където любителите могат да заснемат невероятни фотографии, особено при ясно време. Твърди се, че при ясно време в сутрешните часове на деня от терасите на кулата може да се види Егейско море в югоизточна посока.

Средната годишна температура на върха е около 3°С. Връх Снежанка е сред първенците по средногодишното количество на валежите. Вятърът целогодишно е сравнително слаб. Това с комбинация с високопланинския климат позволяват задържането на снежната покривка да продължи от средата на ноември до май месец.

Връх Снежанка е и сред Стоте национални туристически обекта на България. Печатът е в хижа “Студенец”.

 Пещера Ухлувица

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Невероятно допълнение към неповторимите туристически дестинации в района е една от най-старите български пещери – Ухлувица. Пропастната пещера се намира в близост до родопското село Могилица – друго невероятно допълнение към културно-историческото богатство на Родопите.

Пещера Ухлувица е открита края на 60-те години. Тогава стартират проучванията и картирането и. През 1983 година, дългата около половин километър пещера, е облагородена и електрифицирана.

Красивите пещерни галерии се простират на два етажа. ¾ от тях са пригодени за посещение от обикновения турист. Ежегодно се организират турове, за да може всеки желаещ да се наслади на невероятните пещерни образувания.

Печат 85

публикувано от на 17.11.2014

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed

Връх Голям Перелик

връх Голям Перелик

Първенецът на Родопите

Голям Перелик (2191 м) е най-високият връх в Родопите. Заема седмо място в списъка на най-високите планински върхове в България. Извисява се на 19 км от град Смолян в изключително красива местност с разнообразни природни богатства. Районът не е стръмен, а самият връх леснодостъпен. За съжаление обаче днес посещения на самият него са невъзможни, заради разположената там военна база. Любители туристи могат да стигнат до хижа „Голям Перелик” – в подножието на върха. Там освен прекрасната гледка, планинарите могат да разширят походите си до съседни туристически обекти: хижа „Студенец” на около 4 часа пешеходен преход, хижа „Ледницата” – на 4 часа и половина, туристическа спалня „Солища” – на 2,30 часа или по-далечната хижа „Чаирски езера”, където прехода ще отнеме около 7 часа. Който и маршрут да изберете несъмнено ще се наслаждава на невероятни гледки и омайна природа през цялото време.

Чудните мостове

Внушителните скални феномени се простира в Западните Родопите под връх Голям Перелик. Образуванията представляват две огромни мраморни арки, формиращи уникален комплекс, разположен в карстовата долина на река Дълбок дол (Екрюприя). Впечатляват с красотата, уникалността на скалните образувания и внушителни размери, като най-голямата скална арка достига височина от 100 метра. Под нея тече реката, извираща от връх Голям Перелик.

Чудните мостове

Най-голямата скална арка

Преди хилядолетия ерозионните действия на Екрюприя образували пещера в мраморния щок. През годините последвали земетресения и пещерата се срутила. Водите на реката отнесли отломки и образували два редки по своята красота естествени скални моста. Днес те са безопасени и пригодени за посещение от туристи.

В местността растат вековни иглолистни гори. Основният растителен вид е смърча. В района са се формирали и множество пещери, които за съжаление не са пригодени за обикновения турист и все още са обект на посещение единствено от спелеолозите. Удобни места за отдих там са хижите „Чудните мостове” и „Скалните мостове” както и многобройните къщи за гости и хотели в град Чепеларе.

Печат 86

публикувано от на 23.09.2014

TwitterFacebookGoogle BookmarksFriendFeed
Златоград

Етнографски музей – Златоград

   Златоград се простира в живописна долина на предала между Източни Родопи и Централни Родопи. Непосредствено до този красив български град минава българо-гръцката граница. Той е най-южния град в България. Разположен е в самата сърцевина на туристическото трасе Перперикон – Татул – Бенковски – Златоград – Смолян – Пампорово – Широка лъка и е изключително подходящ за отправна тока на незабравима опознателна екскурзия на неуписуемите родопски забележителности. Сливането на Голяма река и Мала река поставят началото на пълноводната река Върбица в центъра на архитектурно-историческия резерват.

златоград - етнографски музей

Най-стария стан

   Златоград е административен център, включващ и девет красиви родопски села: село Аламовци, село Долен, село Ерма река, село Кушла, село Пресока, село Страшимир, село Фабрика и село Цацаровци. Всички от тях са запазили невероятна част от културата, бита и архитектурата на страната ни и са обособени като ценни средища на разнообразни забележителности. Районът притежава и неповторима природа. Отличително е богатството на термални водоизточници.

   Градът е етнокултурен ареал с многовековна история. И до днес Златоград съхранява стотици паметници на културата. Роден град на легендарни българи и митични герои. От там е хайдутина Дельо Войвода, чиито дела се възпяват и в космоса.

Забележителности

Етнографски комплекс Златоград   В Златоград непременно трябва да посетите една от най-старите родопски църкви „Успение на пресвета Богородица”, църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец” и цялата етнографска сбирка, уредена в уникалният „Етнографски Ареален Комплекс”. Той е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта. Обхваща в себе си разнородни обекти, съхранили богатството на българския бит и култура още от възрождението, поднесени по нетрадиционен начин за любителите на туризма. Освен своеобразните музейни сбирки, пръснати по целия комплекс, за гостите на Златоград изключителен интерес представляват действащите занаятчийски работилници.

Разгледайте снимки от Златоград.

Назад »